Мистър Ули

Навън е мрачна нощ, повечето заведения са отдавна заети, а душата ви къркори па руски. Неусетно попадате във входа на безлична кооперация и тъкмо да си тръгнете (явно сбъркали адреса), влизате в огромно светло фоайе, достойно за Болшой театър. Първото нещо, което виждате, е маса с безчетни бутилки – от екзотични руски водки до неясни субстанции. Вече седнали на маса, очите ви се разтрояват от непознатите имена на хиляди руски мезета. След няколко водки всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему.