Последния път беше затворено, но атмосферата вътре е като излязла изпод окото на Дейвид Линч, който току що е обърнал четири сливови ракии. В най скоро време, кръчмата ще бъде посетена, оценена и щатетлно описана.
Долна листа
Долен филтър:
Макар и над малко шумен и натоварен булевард, успяваме да попаднем на най-китната тераса, която зад буйна асма ни скрива хубаво от хорски погледи. Там вътре, си поръчваме на развален турски пребогата трапеза, патладжани, шопска салата, праз със яйца, боб с наденица, бири, бели хладни вина и още каквото си представи мозъка ви, твърдо решени че днес сме ларж и ще се харчи. Уви нямахме този късмет, защото така и не успяхме да подминем прага от 20 лева, а храната беше превкусна и я ядохме на едно от най-красивите места в Асеновград. Ши дойдите ли пак? Ши ойдем. От хубууту.
Няма какво да лъжем. Макар и да не сме чак такива запалени ентусиасти на шкембетата, като колегите от шкембогайд, директно залагаме черния си дроб, че това е най-великата шкембеджийница, която някога е съществувала по тези земи и един ден там ще женим децата си. Първото, което прави Стефани шкембеджийница от класа е факта, че там не се предлага нищо друго освен шкембе. Никакво разфокусиране. Второто е присъствието на майстори по гащеризони, кротко завели жените си на обяд. Тук вече ни падат ченетата. Добре знаем, че майсторите най-добре знаят къде е най-вкусно. Но да нацелим и мястото където водят дейтовете си направо ни изстрелва в космоса. Трето и най-важно – тук се предлагат три вида шкембе – свинско, телешко и агнешко и ги сервират по-бързо и от бирата. Цената, качеството и количеството – повече от перфектни.
От бирария Веслец не крият нищо. Още като седнеш, огромно като билборд меню ти крещи в очите, че тук има всякакъв избор на храна. И определен микс храна с определен микс алкохол ти носи специална промоция. Миг преди да се поддадем на хазартни наклонности, очите забравиха за всякакво бинго и се насочиха към хладилник пълен с цветущи чешки бири. Всички сетива бяха гордо задоволени и всички страхове от глад и мизерия, долно заличени.
Камъните е повече от антикварно многофасетно бижу. Тя е машина на времето, което ви пренася минимум сто лета назад, в един уникално китен селски двор със старовремски аристократичен привкус. И ако това не ви е достатъчно, могъщо тлъсти котаци постоянно ще ви се галят в краката, огромна секция с прашни книги ще ви шушне за многото истории, които са се случили докато вас ви е нямало, а храната благо ще се спуска през хранопровода ви, омекотявана от блажно вино. Но уви трябва да изчакаме чак до пролетта, защото не работи зимата.
Едно от малкото неща, които могат да се правят еднакво добре и зиме и лете е наливането с качествена домашна троянска сливова. А при Троянците, тя е в изобилие. Прекрачвайки прага, стария мастит троянски готвач ще ви посрещне и изгледа още от самото лого на кръчмата. Вътре има готино дворче и приятна къщура, в която се слуша рок от 60-те. Сигурно ще оставите една идея повече пари от долния стандарт, който гоним, но обещаваме че всяка изхарчена стотинка ще си заслужава.
Долнопробна дупка, пълна богата фауна от качествени алкохолици. Евтино е и правят хубаво шкембе. За 10 лева човек може да изпие половин литър вино, да яде шкембе, да изпие 2 бири. Че и с питка. Посрещат те с чалга или сръбско или слави трифонов, но ние няма да се правим на придирчиви.
Какво друго да правиш в обеля освен да обърнеш литър вино на 8 лева. В типично квартално кръчме – селски интериор с малкото телевизорче тип кубче. И манджи на поразия.
Kръчмата се намира точно срещу входа на Централния Софийски Затвор, a на салфетките има слоган “по-добре при нас, отколкото отсреща” и човече зад решетки. Вкусна храна, ниски цени и много приятна лятна градина. Винаги кисели сервитьорки, което е основен чар в една истинска долна.
Голям избор от замразени полуфабрикати на ниски цени и голяма наливна за лев и осемдесет. С яко дворче. По-долно от това здраве му кажи.
В амфора ще те обслужи чичак, на чиято физиономия е изписано “истински кръчмар в червата”. Готви закръглена и много мила леля, която ако ти остане храна, изрично настоява да си я вземеш вкъщи. Щото картофките и утре да си притоплиш ще са прекрасни. Ежедневено сменящо се меню, в което ти се обяснява кое е най прясно. Вътре мирише на готвено, цигари и Тони Димитрова.
Макар и на самообслужване и малко усойно, чарът и супите на Стара Пиротска ще ни върнат в доброто старо време, в което си висиш в закусвалня по цял ден и никой няма какво да каже. NOT RATED YET!
Ракията е домашна и малката гроздова е нещо като 1.8лв., като глава после не боли! Храната се сервира за минути и е по много! Прави се от една баба, дето може да е майка ти и баба ти и много други баби в едно! Демек лигите текат, а коремът никога не остава празен. Всичко е безумно евтино, а кръчмарят Тошо е дружелюбен чичко от старата школа с шкембе и безкрайни съвети за консумация на всичко в менюто. Столчетата са дървени с метални връзки и мебелта там е кривичка и всеки край се поклаща леко. Фикусите са като гора, а лелчето-сервитьорка пише грозно на листчета стара амбалажна хартия.
Ние още не сме посещавали Севлиево. Но ни подшушнаха, че ако минаваме от там – задължително да минем да пийнем по нещо през кафе-театъра (навява спомени за покойния старозагорски Тенис Джаз Клуб). Ако може по-силно от кафе. Там ни обещават готина храница, приятна обстановка, чат-пат жива музика, евтинийка и най-готините севлиевски хора. Нямаме търпение да ги срещнем.
Хем с бол места, хем непретенциозно. Хем с външна част, хем затворена. Хем за пушачи, хем не смърди обаче на цигари. Предлагат ти домашна ракийца на второ идване, като те разпознаят, че си редовен. С титанично меню, само салатите за 6 страници. Ти си прави сметка дали можеш да отгръщаш нататък. Цените са ниски, като за народа, манджите са свински грамажи. Хем ядеш като цар, хем за дребни софийски пари.
Съвсем изненадващо випаджийско заведение в рамките на бивша скараджийница, наклонена черта читалище. Предлагат се ястия от арогантните свински уши до петзвездните скариди в масло и чесън. Има ужасяващо шкембе, едно улично куче и 5-6 новородени котки. За зимата – зазимяват. Като алкохол се предлага всичко стандартно, плюс сръбски ракии и лимонада в стъкло. Определено препоръчвамe няколко-степенно меню.
През годините Двата Лъва еволюира от тенекия с готвено за работниците в района до читав квартален ресторант. Едно от най-добрите шкембета в града, печен патладжан със сирене и много сезонни ястия. Имат богато и разнообразно обедно меню.
Много вкусна храна и весел кръчмар, който, ако ядосаш бързо разбираш защо е с 5 висящи дела.
Долна кръчма в олющен гараж с почти нулева хигена, предлагаща вкусни хапвания, влизащи във всеки бюджет и не лоша ракия. Въпреки скромния си капацитет от 10 места, вътре можеш да срещнеш всичко между английска професорка по литература, софийски IT хипстър тъжащ за гозбите на мама и долни пияници, попълващи кръстословици.
Базовия критерий за долна кръчма го покрива – можеш да се наядеш хубаво и вкусно за къси пари. Има обедно меню всеки ден с богат избор, което важи за целия ден. Хората я определят като красноселовския аналог на Контесата. Друг ключов критерий е силно непретенциозния екстериор и интериор – кръчмата представлява етаж на къщурка, с градинка отвън, която зимата се превръща в пространство, снабдено с газови печки и мазни найлони. Идеално за всеки в мазно настроение. Ние лично сме.
Базука на стената до репродукции на Шиле и авторски картини на риби. Кухнята е като на миньорска жена с пеньоар, която се старае. Препоръчана от безсрамно долен пияница, пиещ винаги от долното кранче. Кръчмаря му бил тъст, казва. Слагаме му 5, връзкаря му с връзкар.
Бистро Сорс залага на класиката. Тройка кюфтета с лютеница и домашни пържени картофи – 5 лева. Шкембето – 3 лева. Домашна питка – 80 стотинки. Крем Карамел 2.20. Спокойно може да станеш пиян и наяден за под 20 лева. А ако не станеш, още по-добре.
На пръв поглед невзрачна кръчмица, в която ще завариш пасторална картина на мъж и жена с опнати на стол крака, гледащи телевизия. По непретенциозно от това здраве му кажи. Контрирано с богато меню целящо да нахрани десетки пъти повече хора от редовната клиентела. Вече се чувстваме попаднали в мираж.
Малко са местата в Стара Загора, които могат да предложат комбо от аристократична изтънченост и долна непретенциозност. След липсата на покойния Тенис Джаз Клуб, любителите на подобни удоволствие могат да задоволят сетивата във винаги свежото дворче на бистро Алба, където винаги ги очаква учудващо свежа рибка.
Напълно случайно открит бисер в недрата на малкото кварталче Крива Река, Мечо Пух и Прасчо успяха да задоволят дългите ни терзания в търсене да хапнем нещо просто и долно под 15 лв. Почти отказали се, попадаме на две китни маси, поръчваме си боб с кюфтета, патладжан с доматен сос, бира, айрян, хляб и две малки узота. За 9,60лв общо. Точка. Че беше и вкусно.
Разпределението на труда “При Бай Пешо” е такъв: винаги заядливата бай Пешовица готви и попсува, скромно младо момиче сервира гозбите… а бай Пешо – просто си е бай Пешо. Като самоотвержен маскот и символ на заведението, той обикаля из масите с морскораирания си потник и хемингуейската си брада и пуска шеговите закачки на по-нежната част от клиентелата. Но и това е достатъчно, защото без него набързо скованата барачка край фара на Шабла нямаше да има и половината от чара си. А всеизвестната му минималистична рецепта за бистра рибешка саламура, я знаят и най-свирепите морски вълци. Горещо препоръчваме.
Дори и да сте се притеснили, че сте стигнали дъното, винаги може и по-надолу – дъното на ресторант “Аквариума”. Но няма от какво да се плашите. Сносните цени, разнообразното обедно меню, наплъстеното с цигарен дим зелено сукно на билярдната маса и свежия морски бриз ще ви накарат да станете постоянен и почетен обитател.
Черешката на обраслата от зеленина СОЦ торта “Къмпинг Добруджа” е Ловна Среща – огромен ресорант с носталгична ретро визия, способна да вмести накуп всички сватби на Людмила Живкова. За разлика от напъпналите навсякъде цени, дори и в най-долните места на северното черноморе, Ловна Среща ни зарадва и със носталгични ретро цени. Всеки ден от лятото, в продължение на незнайно колко години, местен виртуоз на йониката ще ескалира настроението ви със всички възможни пресечни точки между Адриано Челентано и Орхан Мурад.
Морска Среща остави у нас меланж от противоречиви емоции. От една страна – даде ни всичко от което имахме нужда: безобразно вкусни домашно приготвени морски блюда, китно зелена градинка и отпускаща атмосфера. От друга – бяхме леко притеснени от шизофреничното поведение на винаги пияния стопанин. В една минута, той беше безкрайно мил, словоохотлив и ни гукаше с меден гласец, а в следващата демонстрираше поведение, с което показно искаше да ни изгони и да не ни вижда повече. Въпреки това, горещо препоръчваме рибената му чорба и тарамата.
Стигайки до най-североизточната ни точка – Дуранкулак, нищо не ви пречи да се отбиете в българския ресторант на края на вселената, който се намира не къде да е другаде, а в къмпинг “Космос”. Взирайки се в пределите на нашия свят от невъобразимо красива външна тераса, слушайки съпровода на дуо чичовци с големи синтезатори и похапвайки богат асортимент от морски мезета, вие неусетно ще се върнете в спокойните соц години на черноморието, когато плажовете бяха празни, а кръчмите гъмжаха от чехкини.
Без собствено име и без екстри като вътрешна тоалетна, мивка с течаща вода и прочее, тази скромна каравана може да ви грабне с простотата си, която на място като Езерец ви е повече от достатъчна. Поръчвайки си свежа рибка и наливна бира от милите стопани, които вършеят в караваната, настроението ви веднага ще се повиши, когато седнете да ги почакате на една от масичките, с най-красивата гледка, която може да си представите. Ако го правите по залез – носете си Бочко! Гадовете не прощават.
Старият Вход не е точно долна кръчма, а по-скоро долно кафене, но толкова добре се е замаскирал като такава, че сърце не ни даде да не го включим. С изключение на богат асортимент от хапвания (като изключим няколко типа сандвичи) разполага с всичко необходимо: скътано дворче, евтин алкохол, лицеприятни барманки и широкоспектърна клиентела от всякакви БНТ светила, за добро или лошо.
Магелан не е от Португалия, а от Париж. А посетите ли го, ви очаква безметежно подводно околосветско пътешествие, умело навигирани от любезния кръчмар. Навън има адски китна градина, която може да гарнирате със скромен но бюджетен набор от мезета.
Няма какво да се лъжем – България е страната на кебапчетата. Има някаква тайна сила, която подтиква българина към формата, непретенциозността и неангажираността да си поръча двойка кебапчета с картофи. И докато тербушона врътка, врътка във Вкусното Кебапче твърдо са упоменали с името си, че има какво да ни покажат по въпроса. Атмосферата е мазна – съвсем типична за стандартно заведение, в което се предлага скара, но сервитьорът винаги ще се помъчи да запази класата с “неизбежно бяла риза”.
Няма как да не пожелаете да се почуствате като знатен буржоа в момента, в който стъпите в старата столица Търново. Но вместо да похарчите състояния в Щастливеца, просто се отбийте в едно от терасите-заведения – клуб “Рич”. Чака ви непретенциозно меню, приятни стопани и естествено фамозна гледка към целия град. Дори и с 8лв в джоба пак ще сте на върха на аристокрацията.
Пристъпвайки през прага на китната лозенска кръчма вие моментално ще се озовете в дупка на времевопространствения континиум – редици напъпили салкъми грозде веднага ще успеят да ви заблудят, че Дороти отдавна вече не е в София. Тото също го няма, но за сметка на това гроздовата жажда веднага ще бъде утолена с чаша ракия или каничка вино.
Хижата е закътано малко ресторантче с тераса в недрата на парк Аязмото. Въпреки името си въобще не вади вид на хижа, но това не може да ви попречи да настаните морна глава върху някоя маса след изпиването на няколко коняка.
Водолаза е единствена по рода си кръчма-фургон, която предлага само екстериорен излаз, но за сметка на това може да се насладите на приготвено с любов шкембе, гарнирано с магданоз и чаша вода с лимон.
При Майстора няма слабо – успял е да “омайстори” дори незабележителния семеен двор, който в момента е сред най-тучните долни на Трявна. С домашна кайсиева и пищни мезета в ръка, Майстор Милчо няма да пропусне да ви цитира най-дълбоки мърдости от кулинарно и вулгарно естество, извадени директно от личната му книга за рецепти.
В недрата на дълбокия Кичук се крие и една от перлите му: наречен Трабанта заради, хм, трабанта на покрива на незабележителната постройка край релсите, това е една от най-старите и устойчиви пловдивски кръчми. Има и знак “Тука е така”: и е
Въпреки че Стерлинг не се слави с класни мезата (да бъдем честни, даже с никакви), пищната арт нуво обстановка ни връща обратно в началото на 20ти век, когато мъжете бяха мъже, жените бяха вкъщи, а алкохолът – в повече. Не рядко от вътре ще дочуете сърцераздирателна естрада, изпълнена на живо от застаряващ джентълмен.
В отговор на безбройните писма, които ни изпратихте, бяхме задължени да включим и един китайски ресторант. А когато стане дума за китайско – от Алтай по-долно няма. Дори и най-закъсалите фрийленсъри биха могли да намерят утеха и уют в благосклонното меню под червените фенери. Но не и WiFi.
След извървяването на всички тринадест стъпала, достолепно в рицарското си имение ви посреща собственикът – горд съдържател на автентична средовековна механа, предлагаща на своите гости сензуално пътешествие до тъмните векове: блюда в дървени съдове, хранене с ръце и меса, забодени на мечове. И всичко това, докато слушате как палатът не престава да расте – само че надолу.
В Пазарджик е слабо вероятно да намерите достойна долна. Така че, ако сърцето ви трепне за долна по магистрала Тракия, препоръчваме да се отбиете при майстор Неджо за автентични турски мезета и йени ракъ. Ако видите четири+ тира на едно място, това е сигурен знак, че наблизо мустакати ефендита похапват сладко. А стане ли въпрос за похапване – турците знаят най-добре.
Disclaimer: One Way не е съвсем долна (има салата с босилеково песто и козе сирене, нечувано), но чаровният закътан двор и достъпните, леещи се узакита я правят неизбежна. Менюто е само три страници, но слабо няма – препоръчваме разкошните домашни картофи. Гледат се и мачове.
Ресторант-градина “Ена” не блести с нищо, освен симпатичното дворче – но може би точно тази липса на претенция я прави така приятна и нетипична за софийския център. Препоръчваме за следобеди, в които не ви хрумва нищо друго, а ако извадите късмет, ще случите и на симпатичен чичо с китара, лъкатушещ между руски шлагери, бг естрада и елвис. Екстра!
Орлово Гнездо е – с ръка на сърце – най-незабележителната долна не само в Лозенец, но и в широкия център. Компенсира с приятна и отзивчива кръчмарка, евтин алкохол и разтегливи правила за пушенето вътре.
Макар и да не се отличава с екзотични гозби, градината на Търтей ще ви посрещне с приятна атмосфера на китен селски двор, подобен на вид кръчмар и непрестанни хитове от радио 1.
Чакаме ревю от Тошето, който е редовен посетител всеки четвъртък, заедно с тихи и верни авери от Тракия.
В разрез с максимата на повечето заведения “идваш богат, тръгваш си беден”, тази кокетна кръчма, помещаваща се в закътан гараж върху скромните седем квадратни метра, ви предлага винаги топли супи и гозби, сякаш приготвени от милата ви баба, която вече е крайно време да посетите.
Амира, Амира, дете на дивата пустиня… или в случая на пазар “Иван Вазов”, където се помещава. Незабележителна за нетренирано око, Амира впечатлява с тежки мезета, мила стопанка и максимален “Лее се” показател – който, впрочем, не даваме лесно. Но да се върнем на мезетата – хумус, пълнени патладжани с чесън и черноморски деликатеси. Разкош!!!
Навън е мрачна нощ, повечето заведения са отдавна заети, а душата ви къркори па руски. Неусетно попадате във входа на безлична кооперация и тъкмо да си тръгнете (явно сбъркали адреса), влизате в огромно светло фоайе, достойно за Болшой театър. Първото нещо, което виждате, е маса с безчетни бутилки – от екзотични руски водки до неясни субстанции. Вече седнали на маса, очите ви се разтрояват от непознатите имена на хиляди руски мезета. След няколко водки всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно е нещастно по своему.
Както многобройните други пунктове, носещи същото име, този фургон не блести с меню, предлагащо нещо по-различно от типична балканска скара. Поне на пръв поглед. След като завъртите няколко лафа с дружелюбната леля, веднага ви става ясно, че във фургона се помещават зрял и качествен фасул на фурна, примамливи домашни питиета и други изненади. Всичко това, докато гледате младите атлети на спортен комплекс Спартак. Защото ако не е тенис на маса, поне да е на маса.
Ако животя потръгне, ще отделим поне седмица на долните в Дружба – само от прегледа в Google Maps очите се просълзяват с потенциал. Но докато това стане, залагаме на сигурното – ТибаетЪ блести с тежки нашенски мезета, битова атмосфера като в хола на село и затлъстяващи пърленици. Което е като пърленка, но още по-затлъстяващо. Класа!
Бедрок е свободен дух, от който може да се очаква всичко – от разтегливото работно време (можем да работим, можем и да не работим) до внезапни пърформанси на руски шлагеристи в безистена с беквокал от пълнени пелмени (ммм). Но ако все пак случите на маса в притихналия зелен двор, който не затваря в 10, опитайте домашната ракия от сърце и кълцаната наденица. Кръчмарят няма да пропусне да дойде на масата ви и да ви попита дали ви е сладка ракията. Ем сладка е.
И най-големите футболни страсти на стадион “Васил Левски” не могат да засенчат уникалните преживявания, които биха ви се случили в неговия по-малък брат – “Малкия Стадион”. Дори когато последният среднощен бар е спуснал кепенците, баби-инсомниаци ще се избиват да ви носят пълнени чушки и сърца по ловджийски. Не се обърквайте от атмосферата. В Малкия Стадион тя е натежала и пропита с цигарен дим. И хиляди изгубени спомени.
Чаровният особняк и гениален кулинар Фреди е донесъл най-доброто от Ориента край Пиротска: от братското доверие (сам ходиш да си сипваш) до агнешкото, окъпано в сини сливи и близкоизточни подправки. Макар заселниците в околния хабитат да преизпълват заведението в обедно време, Фреди винаги ще ви посрещне с широки обятия надвечер (с домашна ракия при това).
Единственото място в слънчевата система където може да пиеш наливна Болярка под два лева. Гарнирана с болярско кюфте, болярски сос и болярски обноски, естествено. Търновци си тачат потеклото. А където е текло, пак ще тече.
…или “Клуб на поетите”, и досущ като тях е застаряващ и незабележителен. Все пак високите тавани и свободният поетичен амбианс, който не зачита забрани за пушене или каквото и да е, правят напълно възможно да си прекарате добре и пивко. Само не си поръчвайте бахур – застаряващ и незабележителен е.
ЗЛОСТ. ЗЛОСТ. ЗЛОСТ.
Мир на прахта им.
Въпреки името си, когато се качите на китния княжевски хълм в полите на Витоша, няма да видите никакъв дядо. За сметка на това три безкрайно мили баби ще ви чистят, готвят, обслужват и – изобщо – ще се грижат за всички ваши непристойни привички. Менюто веднага ще ви впечатли с ръчно изписаната сезонна храна и богатия асортимент от локални планински билки и зарзават. Къде другате ще ядете пролетен левурдник, подплътен със свежа коприва, див чесън, лапад и зелен лук? И естествено – наливно витошко лале. Отличен шест.
Навремето тя би заемала челните позиции в нашия списък – скъп и незатварящ другар на всеки долен пияница. След всички нощни забави най-логичното нещо, което можеше да направиш в пет сутринта, е да приседнеш на закътана маса в “Контесата” и да успокоиш алкохолните коремни спазми с мазна агнешка главичка и евтино пиво. Днес “Контесата” работи в благоприлично работно време, но напоследък навъдилите се в района аутсорс корпорации могат спокойно да облажат душата с екзотично обедно меню.
Шарлотата е малко, но заслепяващо бижу, нагнездило се като тайнствен артефакт, сякаш заложен от самите братя Стругацки в недрата на Зона Б-19. Единствената утеха за локалните жители. И то каква. Редките щастливци, имали удоволствието да прекрачат прага на уютната кръчма, се хвалят с майсторски приготвената храна, евтиното домашно вино и никога повтарящото се, ръчно изписано меню. Клиентелата вътре варира от заможни тираджии, сплотена бабешка дружина, обсъждаща снахите си, и случайно попаднали нехранимайковци като нас. Наздраве.
Ако някой път си мислите че сте ударили дъното, поспрете. Бийте си един шамар и се опомнете. Защото разхождайки се из малките шукаритетни улички край женския пазар, ще обърнете внимание че от Дълбок Зимник по-дълбоко няма. Дъното току що придоби нови граници, на които би завидяла и Марианската Падина. Вътре ни чака кокетно малко пространство с възможно най-еклектичния декор, който сме виждали и тучно меню. Но, уви, повечето мезета не бяха налични, трърдяха стопаните. Предния ден ги били изяли. Ама ние и друг път сме били на женския, така че не знаем колко да им вярваме.